Анализ: Издирваният Парцхаладзе кръсти отряда си на Георгиевския трактат

🇷🇺🇬🇪 Отар Парцхаладзе, бивш главен прокурор на Грузия през 2013 г. за 47 дни, санкциониран от САЩ и Обединеното кралство и издирван от Тбилиси по обвинение, че е организирал поръчково убийство, обяви на 7 септември сформиране на доброволческо подразделение, командвано от него, воюващо на руска страна срещу Украйна. Изявлението беше разпространено от ТАСС. Нито той, нито руското министерство на отбраната са уточнили численост, структура и зона на отговорност на новата част, докато твърдението за ръководната му роля в операциите засега няма потвърждение.

Подразделението носи името „Георгиевски“. Парцхаладзе обясни избора с Георгиевския трактат от 24 юли 1783 г. С този акт картлийско-кахетинският цар Ираклий II поставя своето царство под покровителството на Екатерина II и се отказва от зависимостта си от Персия. Според Парцхаладзе задачата на подразделението е да доведе докрай борбата със „злото“, което заплашвало не само тях, а целия свят.

В същото изявление той прави втора историческа препратка: Знамето на победата, издигнато през 1945 г. над Райхстага, е вдигнато от руснака Михаил Егоров и грузинеца Мелитон Кантария, а сега е бил убеден, че символът на разгрома на врага отново ще бъде издигнат от руснак и грузинец. Парцхаладзе твърди още, че доброволно е заминал на украинска територия и че хората му помагат на военнослужещи от руската армия и на цивилни в окупираните райони на Донецка област, както и в Курска, Брянска и Белгородска област.

Историческият епизод, към който препраща името на отряда, завършва тежко за самите грузинци и именно затова изборът е политически натоварен. Дванадесет години след подписването на трактата персийският владетел Ага Мохамед хан нахлува в Картли-Кахетия в отговор на съюза с Русия. В битката при Крцаниси през 1795 г. руски войски не се появяват, а Тбилиси е превзет и опустошен. През 1801 г. Руската империя издава манифеста за присъединяване на Картли-Кахетия – стъпка, която договорът от 1783 г. не предвижда. В историческата памет на грузинския народ трактатът се свързва с началото на загубата на държавността, отколкото с нейното спасение.

Именно това тълкуване беше публично оспорено от управляващата партия три седмици преди обявяването на отряда. На 12 и 18 август премиерът Иракли Кобахидзе описа решението на Ираклий II като мъдра стъпка без алтернатива, която е спасила страната от унищожение, и като цивилизационен избор. През следващите няколко дни лидери на „Грузинска мечта“ повториха същия довод.

Опозицията отвърна, че темата е извадена от архива, защото властта се готви да предаде Грузия на Москва, и определи тезата за „спасението“ като пренаписване на историята. Кобахидзе направи директна аналогия със съвременна Грузия, свързвайки трактата с войната през август 2008 г. С Михаил Саакашвили начело на страната, по думите му, всички писани и неписани договорености били нарушени за сметка на грузинците.

Открито проруски групи вече настояват за „Георгиевски трактат 2“. Названието на подразделението влиза директно в този политически спор – само месец след като договорът от 1783 г. се премести от учебниците по история в текущия дебат за стратегическата ориентация на Грузия.

Парцхаладзе оглави прокуратурата на 7 ноември 2013 г. и подаде оставка на 30 декември, след като беше разкрит от опозицията, че е бил осъждан за кражба в Германия. На 14 септември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в санкционните списъци. Мотивите за неговото вписване са, че Федералната служба за сигурност (ФСБ) и нейният служител Александър Онишченко са използвали Парцхаладзе, за да оказват влияние върху грузинското общество и политика в полза на Москва, а Онишченко му е помогнал да получи руски паспорт.

През октомври 2023 г. тогавашният президент Саломе Зурабишвили подписа указ, лишил го от грузинското гражданство. На 19 септември 2025 г. Великобритания също го санкционира по режима си за мерки срещу Русия заради ръководна позиция в московско дружество, работещо в сектор от стратегическо значение за Кремъл. Мерките срещу него включват замразяване на активи, забрана за пътуване и забрана да заема ръководни длъжности. След своето преместване в Русия започна да използва и втора фамилия – Романов.

Политическата тежест на името му в Грузия си пролича веднага след като му бяха наложени американски санкции. Търговските банки замразиха сметките му, а на 19 септември 2023 г. изпълняващата длъжността управител на Централната банка Натия Турнава прие промяна в правилата, според която банките прилагат санкции срещу грузински граждани само ако те се основават на влязла в сила присъда на грузински съд. И тримата нейни заместници – Папуна Лежава, Арчил Мествиришвили и Николоз Гагуа – подадоха оставките си. Сметките на Парцхаладзе бяха размразени.

Част от средата, с която го свързва местната журналистка Ана Гваришвили, също е обект на международни санкции. През април 2023 г. Държавният департамент на САЩ забрани да влизат в страната на 4 грузински съдии заради корупция: Михаил Чинчаладзе, Леван Мурусидзе, Иракли Шенгелия и Валериан Церцвадзе. Те се свързват с група, известна в Тбилиси като „клана на съдиите“. На 27 декември 2024 г. Министерство на финансите на САЩ санкционира и самия Бидзина Иванишвили заради подкопаване на демократичните процеси в полза на Русия.

Между санкциите и наскоро обявената роля на командир стои едно убийство. Вечерта на 14 март 2025 г. на улица „Чавчавадзе“ в столичния квартал Ваке беше застрелян бизнесменът Леван Джангвеладзе, брат на Мераб Джангвеладзе – т.нар. „крадец в закона“ – лице с признат статут и влияние в криминалната йерархия в постсъветската история на страната. Гваришвили свързва Мераб със смъртта на някои от най-влиятелните фигури в тази среда.

През декември 2025 г. Министерството на вътрешните работи съобщи, че разследването сочи Парцхаладзе като организатор на убийството и тартор на организирана престъпна група. На 30 декември беше задочно поставено неговото задържане под стража и той беше обявен за международно издирване. Парцхаладзе не признава вината си.

През май 2026 г. градският съд в Тбилиси наложи доживотни присъди на трима обвиняеми: Гиорги Микадзе беше осъден в свое присъствие, а брат му Давид и Гиорги Джохадзе – задочно. Делото срещу Парцхаладзе продължава без произнесено решение. От юни 2025 г. той не се е появявал в Грузия.

През октомври 2025 г. разследването стигна до върха на управляващия апарат и бяха претърсени домовете на бившия премиер Иракли Гарибашвили, бившия ръководител на Службата за държавна сигурност Григол Лилуашвили и на самия Парцхаладзе.

Разследващите успяха да възстановят и предполагаемата схема на поръчката. Според показания на Робико Гогиашвили, изслушани в съда, Парцхаладзе и братята Микадзе са получили 5 млн долара от Иракли Усоян, внук на Аслан Усоян, известен като Дед Хасан. В основата на предполагаемата поръчка стои стар търговски конфликт около износа на цигари и алкохол към Русия. Обвинението твърди още, че дотогава никой не се е осмелявал да посегне на Леван Джангвеладзе именно заради авторитета на брат му.

Реакция, по едно непотвърдено сведение, идва тъкмо от въпросната криминална среда. През юни 2025 г. Мераб Джангвеладзе свиква в Италия събрание на „крадци в закона“, което произнася смъртната присъда на Парцхаладзе. По видеовръзка в него участва и Захарий Калашов, смятан за най-влиятелния „крадец в закона“ в Русия. Информацията е на JAMnews, която се позовава на един вътрешен източник, назован по малко име. Независимо второ потвърждение няма. Оттогава Парцхаладзе не се е връщал в Грузия.

Гваришвили, която отразява политическия завой на Грузия от столицата Тбилиси, свежда неговото решение до три възможни мотива. Първият е финансов: Руската федерация военизира своята икономика и плаща на желаещите да се сражават на нейна страна. Вторият е достъпът и доверието, които според нея Москва дава на хората, доказали своята лоялност с участие във войната с Украйна. Третият е страхът. Може да прозвучи парадоксално, но според нея тъкмо фронтът може да се окаже най-безопасното място за човек, над когото е произнесена смъртна присъда в криминалния свят.

Тя включва Парцхаладзе сред най-влиятелните фигури в кръга около Бидзина Иванишвили, докато описва и разпада в отношенията между двамата, които според нейния разказ от март 2025 г. се влошават до такава степен, че Иванишвили е принуден да избира между Парцхаладзе и Джангвеладзе.

Ден след изявлението за новосформираното подразделение, официален коментар от властите в Тбилиси все още няма. В столицата и Батуми проевропейските протести навлизат в 650-ия си пореден ден.

Към грузинците, избрали да воюват на страната на Украйна, властите действат отдавна. Още през юли 2024 г. командирът на Грузинския легион Мамука Мамулашвили съобщи, че около 300 от бойците му са открили имената си в списъка с издирвани лица в родината си, като някои от тях даже имат повдигнати обвинения в опит за преврат и тероризъм. Кобахидзе от своя страна обяснява отказа да нарече Русия враг с аргумента, че подобно изявление би изисквало и съответни действия.

Москва преследва същата група от другата страна на фронтовата линия. През юни 2023 г. руски военен съд обяви Грузинския легион за терористична организация, а Следственият комитет на Руската федерация вече е повдигнал задочни обвинения на над 70 от членовете му. Така за част от грузинците, воювали на страната на цивилизацията, има обвинения както от Москва, така и от Тбилиси. За грузинец, обявил сформирането на отряд в подкрепа на държавата-агресор, засега няма публично известно аналогично действие от страна на грузинските власти.

Съвпадението между речника на кабинета и названието на подразделението изглежда преднамерено, но не доказва координация само по себе си. Изявлението беше тиражирано от руска държавна агенция, използва и лексика за защитата на традиционните семейни ценности, близка до тази на управляващата партия, и се появи точно когато Георгиевският трактат беше изваден от историческия дебат и превърнат в аргумент за настоящата политическа посока.

В публичното пространство обаче конкретни сведения относно мнимото подразделение отсъстват. Няма обявена численост, не е известно в чия командна структура попада, нито Министерство на отбраната на Руската федерация е потвърдило публично сформирането. На този етап „Георгиевски“ е споменато като название единствено от личното изявление на Парцхаладзе, а не независимо установена армейска част.

Личното положение на Парцхаладзе предлага обяснение за решението и без да се предполага политическа режисура. Ако сведенията, тиражирани от JAMnews, се окажат истина, от юни 2025 г. над него виси заплаха за живота от влиятелна част от постсъветския криминален свят. Освен това от декември 2025 г. е обявен за международно издирване по грузинското дело.

Това обаче не позволява автоматично да се стигне до заключение, че новата му роля вече го е включила в руския държавен апарат. Ако „Георгиевски“ реално съществува като действаща част и се включи в руската командна структура, тази позиция би могла да даде на Парцхаладзе различен статут и достъп от всичките онези, които до момента са осигурявали бизнеса и неформалните му връзки.

Двете обяснения не се изключват. Твърденията за надвиснала опасност за живота му може да обясни защо се е решил на тази стъпка именно сега, а избраното име – към кого е насочено политическото послание.

Хипотезата за политически сигнал може да бъде потвърдена отделно с течение на времето: зависи преди всичко от това дали „Грузинска мечта“ ще продължи да вгражда Георгиевския трактат в своята реторика и дали Тбилиси ще запази мълчание, докато бойци от Грузинския легион остават издирвани.

Дали подразделение „Георгиевски“ представлява истинско военно формирование или засега съществува само като име, ще си проличи по неща, които могат да се проверят относително лесно: обяви за набиране на личен състав и канал за вербуване, споменаване на отряда в руски военни сводки, съобщения за убити от неговите редици, кадри с отличителни белези или друга проследима организационна следа. В случай че нищо от това не изплува онлайн през следващите месеци, „Георгиевски“ ще остане там, където се появи – едно съобщение на ТАСС.

Баку обяви в издирване трима руснаци, сред тях съветник на транспортния министър

🇦🇿⚖️🇷🇺 Генералната прокуратура на Азербайджан обяви за международно издирване трима руски граждани, единият от които е действащ съветник на министъра на транспорта на Руската федерация. Азерски съд постанови и задочното им задържане под стража. Съобщението беше публикувано на 17 август – деня, в който Москва депортира Бахтияр Гасанов, председател на Национално-културната автономия на азербайджанците в Москва.

Обвиняемите са Алексей Александрович Чадаев, Иван Андреевич Князев и Семьон Сергеевич Уралов. Прокуратурата ги привлече към наказателна отговорност по три разпоредби от Наказателния кодекс на страната: член 214-2 (публични призиви към тероризъм), член 281.2 (публични призиви срещу държавата) и член 283.2.1 (разпалване на национална вражда и омраза). Тъй като и тримата се намират извън страната, ведомството уточни, че предприема действия за организиране на издирването им по каналите на Интерпол и чрез компетентните органи на партньорски държави. Тази формулировка описва отправено искане, а не вече изпълнено решение.

Политическата тежест на решението произтича от служебния профил на един от обвиняемите. От 12 януари 2026 г. Чадаев е съветник на министъра на транспорта Андрей Никитин, като по собствените му твърдения изпълнява длъжността безвъзмездно, без заплата и кабинет. От 2024 г. той ръководи научно-производствен център „Ушкуйник“ в Нижни Новгород, свързан с ударния дрон „Княз Вандал Новгородски“. Самият Никитин управлява Новгородска област от 2017 г. до преминаването си в Министерството на транспорта през 2025 г.

Князев е водещ в столичния телевизионен канал „Москва 24“. Уралов е политически консултант и медиен експерт, в чийто канал в YouTube се излъчва подкастът „Чистота на разбирането“, ръководен съвместно от него и Чадаев.

Предмет на разследването са два епизода на предаването. Според версията на следствието в излъчването от 14 юли тримата отправят призив за насилие срещу Азербайджан, насилствена смяна на конституционния ред и нарушаване на териториалната цялост на страната, както и за разпалване на омраза между страните. Обвинението за епизода, публикуван на 13 август е по-тежко: открити призиви към тероризъм, включително към физическо унищожаване и целенасочено ликвидиране на конкретни лица.

Публично известното съдържание на предаването от юли насочва към Дагестан. В него Чадаев заявява, че  Баку е вложил значителни средства и влияние в републиката, привлякъл е голяма част от елита в Дагестан, обвързвайки го с мрежа от династични бракове. Той посочва, че най-скъпото и богато изглеждащо място в Махачкала е площадът на Алиев с паметника на Алиев и че не е далеч денят, когато на дневен ред ще бъде поставен въпросът за „обединяването“ на всички мюсюлмански народи от Източен Кавказ със столица Баку. Пасажът беше публикуван от руския сайт „Политнавигатор“ още на следващия ден, а на 16 юли бе повторен от азерското издание haqqin.az – две медии с противоположни пристрастия, предали един и същ цитат.

Прокуратурата не уточни конкретните изрази, на които стъпва обвинението в призив срещу териториалната цялост на Азербайджан. Темата обаче засяга общност, разделена от държавната граница. По поречието на река Самур живеят лезгините, чиито села са разположени от двете страни на коритото. Според официално преброяване на Азербайджан от 2009 г. в страната живеят 180 300 лезгини, от които 79 629 в Гусарския район непосредствено до руската граница, 24 868 в Баку и 24 688 в Хачмазкия район. Всеки разговор за прекрояване на границите в Източен Кавказ неизбежно засяга тази общност, независимо в каква посока се предлага промяната.

Баку разполага с исторически прецедент, който задържа темата в наказателноправната сфера. Движението „Садвал“, основано в Дагестан през юли 1990 г. с цел обединяване на лезгинския народ, се радикализира и по-късно през декември 1991 г. провъзгласява независим Лезгистан. След атентата на 19 март 1994 г. на метростанция „20 януари“ в Баку, при който загинаха 14 души, а 49 бяха ранени, около 10 бойци на „Садвал“ получиха присъди и активността на движението рязко спадна. От този процес насам призивите за кавказко преобединяване и обвиненията в тероризъм остават трайно свързани в азерската съдебна практика.

Другото действие на 17 август дойде от Москва. Гасанов беше откаран от центъра за временно настаняване на чужди граждани до летището и изведен от Руската федерация. Проруски Telegram канали съобщиха още през септември 2025 г., че той е бил лишен от гражданство. Органите на реда го задържаха през юни 2026 г. и впоследствие съдът отхвърли жалбата му срещу решението за извеждане. Гасанов оглавяваше най-голямата азерска общност в Русия.

Това не е изолиран случай. Министърът на вътрешните работи на Руската федерация Владимир Колоколцев отчете 70 000 изведени мигранти през 2025 г. и заяви, че броят им е можел да бъде 10-ина пъти по-голям. По данни, цитирани от председателя на Националния антикорупционен комитет Кирил Кабанов през май документи са били отнети на над 4500 души. Повече от 3000 са загубили гражданство заради извършени престъпления, около 400 – поради неявяване за военна регистрация, а близо 300 – по мерки за национална сигурност. Още в средата на юли haqqin.az описа координирана медийна кампания, насочена към азерската общност в Русия, като посочи подкаста на Чадаев и Уралов като един от нейните гласове.

Баку и преди е използвал методите на наказателното право срещу руски медийни фигури. През лятото на 2025 г. в разгара на двустранната криза, азерските власти арестуваха ръководителите на местния клон на Sputnik Игор Картавих и Евгений Белоусов. Сегашният случай обаче е от друг вид: обвиняемите се намират в Русия и остават извън непосредствения обсег на азерското правосъдие. Поради тази причина тежестта на решението е не толкова в неговото практическо изпълнение, колкото в самото публично обявяване.

Международното издирване и извеждането на Гасанов се случват в период на двустранни отношения, които според официални декларации от двете страни вече са нормализирани. На 13 юли азерският президент Илхам Алиев обяви отношенията между Азербайджан и Русия за напълно нормализирани, а на 28 юли той и руския му колега Владимир Путин потвърдиха по телефона курса към разширяване на сътрудничеството. Кризата започна след катастрофата на самолет на AZAL в района на Актау на 25 декември 2024 г. Тя доведе до смъртта на 38 души, премина през взаимни арести на граждани през лятото на 2025 г. и беше формално приключена с договорките от среща между двамата държавни глави в Душанбе, проведена на 9 октомври 2025 г. – включително по въпроса за обезщетенията.

Разминаването между декларациите и практиката личи от темповете на азерското производство. Между второто инкриминирано излъчване на 13 август и постановленията за привличане на 3-мата като обвиняеми изминаха едва 4 дни – кратък срок за дело по три разпоредби, едната от които засяга углавно обивнение като тероризма.

Съвпадението на двете действия в един ден обаче допуска и обяснение, което не предполага координация. Принудителното извеждане на Гасанов е завършекът на административна процедура, започнала още през септември 2025 г. и достигнала до съдебно произнасяне, чиято дата се определя от руски съд, а не от Баку. Азерското наказателно производство следва своя хронология, обусловена от датата на второто излъчване. Следователно двете процедури може да са се пресекли случайно.

Дори при това допускане решението на Генералната прокуратура остава сигнал с ограничена практическа приложимост, но със значителна политическа тежест. Задочно постановеното задържане не може да бъде изпълнено, докато обвиняемите се намират в Русия. Искането по линия на Интерпол на свой ред подлежи на отделна преценка, включително за евентуален политически характер.

Вероятната цел на Баку не е непосредствена екстрадиция, а очертаване на политическа и правна граница за конкретен тип публични изяви относно Кавказ в Русия. Сигналът е още по-силен, защото е насочен към човек, заемащ длъжност в руската изпълнителна власт.

Този прочит би бил потвърден от нови азерски производства срещу руски публични фигури от същия кръг през следващите седмици или от официална руска реакция в защита на Чадаев по служебна линия. Тишина от двете страни и липса на продължение отвъд сегашните трима обвиняеми биха го отслабили. Към вечерта на 17 август официален руски отговор няма.

Армения обучава зенитните си разчети с ирански и индийски комплекси

🇦🇲🛡️🚀 Разчетите от силите за противовъздушна отбрана на Армения използват паралелно ирански и индийски зенитно-ракетни комплекси. Кадри от занятията бяха споделени от министъра на отбраната Сурен Папикян, който назова техниката с арменските ѝ служебни наименования, „Карич“ (скорпион) и „Лусан“ (рис). Първото име носи иранската ПВО с малък обсег AD-08 Majid, второто принадлежи на индийската със среден обсег Akash-1S.

Записът проследява бойната работа без стрелба. Кран спуска ракетен контейнер на пусковата установка на „Карич“, над 4-те контейнера стои главата за оптико-електронно откриване, отделен плосък антенен масив се изправя в работно положение, а операторите въвеждат данни по сензорни пултове в закрит фургон. Две пускови на „Лусан“ върху 4×4 шаси Tatra изнасят по три ракети в положение за пуск сред равнинен терен с ниви и телени огради. Изстрелвания в записа не се показани, а изявлението на Папикян говори за „занятия“, не за бойна стрелба.

Комплексът, който Ереван нарича „Карич“, е показан за първи път от иранската отбранителна промишленост през април 2021 г., а според данни на иранското издание Tehran Times е било използвано в реални действия още в 12-дневната война с Израел през юни 2025 г. Пусковата носи четири готови ракети AD-08 с дължина 2670 мм и маса 75 кг, от тях 14 кг бойна част. Откриването и съпровождането вървят по оптико-електронен канал до 15 км, поразяването започва от 700 метра и достига до 8 км по далечина и 5 км по височина, като разчетът поема 4 цели наведнъж. Ракетата се води по топлинния отпечатък на целта и бива задействана от неконтактен взривател, така че нито подготовката на самия пуск, нито полетът искат радарно осветяване. Атакуваната цел не получава предупреждение за захват, а самата машина е слабо уязвима за антирадарни ракети и за електронна война.

Арменската доставка се различава от иранската серия по две неща. Пусковата установка е на италианско леко товарно шаси Iveco Daily 4×4, а не на ирански пикап Aras 2, което дава по-лесна поддръжка, достъпни резервни части и отлична съвместимост със снабдителните вериги, изградени от Ереван на запад. Върху нея е монтиран и плосък антенен масив, какъвто по-ранните образци нямаха, докато в самия Иран се появи едва в края на 2025 г. Размерът му е малък за насочване на ракета и подсказва търсеща функция: радарът намира целта и подава целеуказание на оптико-електронната глава, което скъсява реакцията срещу дребни апарати със слаба топлинна следа и срещу цели, скрити в мараня, прах или валеж.

„Лусан“ държи следващия пояс. Индийският Akash-1S поразява от 18 до 30 км, носи 60 кг осколочна бойна част с неконтактен взривател и в последния участък се води от активна радиолокационна глава в Ku/X-банд. Батареята включва 4 пускови установки по три ракети всеки, 3D радара Rajendra и командно-щабна машина с автоматизирано управление. Ереван сключи договора през 2022 г. за около 720 млн долара и 15 зенитно-ракетни комплекса, с което стана първият чуждестранен купувач на изделието, а доставките започнаха на 12 ноември 2024 г.

Двата комплекса излязоха публично на 28 май 2026 г. на парада за Деня на републиката в Ереван, където Армения стана първият известен чужд оператор на Majid. Анализатори преброиха 4 пускови установки на иранския комплекс още на репетицията на площад „Република“ на 25 май, три дни преди самия преглед. Дикторът изброи предназначението на Karich срещу нисколетящи самолети, вертолети и дронове, без да спомене производителя, а говорител на военното ведомство отказа пред RFE/RL и да потвърди, и да отрече иранския произход. Иранският посланик в Ереван Халил Ширголами наблюдаваше прегледа сред гостите.

Самата сделка не е обявявана никога досега. През 2024 г. иранското опозиционно издание Iran International съобщи за пакет от около 500 млн. долара с ирански дронове и зенитни средства, но военното ведомство в Ереван определи публикацията като „изфабрикувано съдържание“, а иранският посланик също я отхвърли. Две години по-късно машината се движи в арменските колони, а страната продължава да не казва изрично производителя ѝ.

Парадът беше инвентар на пренасочването. По думите на премиера Никол Пашинян в колоната има оръжие от 7 държави: френски самоходни гаубици CAESAR и бронирани машини Bastion, китайски разузнавателно-ударни апарати CH-4, американски картечници M2, руски вертолети Ми-17, индийска реактивна артилерия Pinaka и теглени гаубици ATAGS. „Преобразуването на армията не е заради война, а заради мир“, заяви той тогава и определи прегледа като отчет пред обществото за покупките след поражението от 2023 г.

Руската техника не е изчезнала от строя. С-300ПС и Тор-М2КМ остават на въоръжение, като съвместната охрана на въздушното пространство с Русия действа по споразумение от 2015 г. Смяната личи в изявления на военното командване. На 9 юни 2026 г. началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Едвард Асрян заяви, че за ПВО и ПРО щита и борбата с дронове Армения трябва да разчита само и единствено на себе си и не трябва да се надява на никого. Същия ден той отхвърли твърденията на опозицията, че новите покупки не си пасват с наличния арсенал, с довода, че всяко изделие минава проверка за съвместимост, преди да е прието на въоръжение.

Видеото от 9 август не е изолирано явление. Папикян публикува подобни кадри в равномерен ритъм: на 20 юни с реактивни установки „Атлант“, на 11 юли с гаубици TORQ и самоходни установки MIHR, на 20 юли със 155 мм „Арамазд“. Последната от тези публикации излиза ден след телефонния разговор между Пашинян и азерския президент Илхам Алиев, в който двамата отчетоха една година от Вашингтонската декларация от 8 август 2025 г.

Съвкупността предоставя разпределение по функции, а не покупки напосоки. Индия покрива средния пояс с радарно насочване, Иран поема малките височини с пасивно инфрачервено насочване, а руските изделия остават в големия обсег с техника, произведена до 2018 г. Подредбата отговаря директно на урока от 2020 г. Тогава израелските барражиращи боеприпаси Harop и турските Bayraktar TB2 в азерски ръце безнаказано действаха над арменски позиции почти през цялата 44-дневна война. Оттам и обяснението защо Армения купува от 7 страни наведнъж, вместо да се обвърже с един продавач. Разпръснатият източник струва по-скъпо в поддръжка и обучение, но никой не може да спре снабдяването с едно решение, а този принцип беше изказан от Асрян през юни.

Конкурентният прочит на същите факти е съществено по-скромен. Видеата на Папикян продължават от юни без прекъсване и включват артилерия, реактивни установки и зенитни средства поравно, тоест ведомството показва каквото е купило, а не отправя послание към Баку. Ритъмът наистина се обяснява така, но подборът на въоръжение не се обяснява: договорът с Делхи е от 2022 г., а доставката от Техеран изпреварва парада с месеци, тоест изборът е направен далеч преди графика на публикациите. При запазване на настоящия курс Ереван много вероятно ще разширява своите неруски източници на зенитна техника и през следващите две години. Потвърждение би било договор за следващото поколение Akash-NG, за което индийските отраслови издания съобщават арменски интерес, или официално да признаят иранския произход на „Карич“. Обратно, отслабване би било нова руска доставка на зенитни комплекси или разширяване на съвместната охрана на въздушното пространство с Москва.

18 години след войната в Грузия: шаблонът, изпробван преди Украйна

🇬🇪⚔️🇷🇺 На днешния ден преди 18 години Русия започна военна инвазия в Грузия – петдневна война, променила трайно границите и стратегическата посока на малката държава от Южен Кавказ. На 8 август 2008 г. елементи от руската 58-а армия започнаха да навлизат през Рокския тунел, а авиация нанесе удари дълбоко в грузинска територия. До 13 август руски танкове вече стояха в Гори, на около 80 км западно от Тбилиси. 18 години по-късно Москва продължава да поддържа военно присъствие в рамките на Абхазия и Южна Осетия – територии, заедно съставляващи около 20% от международно признатата територия на Грузия.

Но войната не започна от празно пространство. В 23:35 ч. на 7 август грузинската артилерия откри масиран огън по Цхинвали – действие, което независимата международна мисия на Европейския съюз впоследствие определи като началото на широкомащабния въоръжен конфликт. Същият доклад обаче подчертава, че този обстрел е само кулминацията на продължителен период на ескалация, провокации и въоръжени инциденти, в който Русия вече играе централна роля

По-малко от пет часа преди първия залп Михаил Саакашвили се появи по грузинската телевизия и съобщи за едностранно прекратяване на огъня, което не издържа и една нощ. Независимата международна мисия за установяване на фактите, създадена от ЕС и ръководена от швейцарската дипломатка Хайди Тальявини, обобщи случилото се във формула, която оттогава и Тбилиси, и Москва цитират избирателно: обстрелът на Цхинвали от грузинските въоръжени сили през нощта на 7 срещу 8 август бележи началото на мащабния въоръжен конфликт, но е само точката на кулминация в продължителен период на нарастващо напрежение, провокации и инциденти. Мисията заключи още, че първоначалната грузинска атака не е оправдана според международното право, но последвалата руска операция дълбоко в територията на Грузия далеч надхвърля допустимите граници на отбранителна реакция.

Зад онази нощ стоеше цяла година на натрупващо се напрежение. През февруари 2008 г. Косово обяви независимост, а руският президент Владимир Путин я описа като ужасен прецедент, способен да взриви системата на международните отношения, изграждана не десетилетия, а столетия. През април в Букурещ НАТО не предостави План за действие за членство на Грузия и Украйна, но записа в своята декларация, че двете страни ще станат членки на алианса. От 15 юли до 2 август Русия проведе в Северен Кавказ учението „Кавказ-2008“ с около 8000 военнослужещи и 700 единици въоръжение и техника, като 58-а общовойскова армия беше сред основните участници. След края на маневрите значителни войски запазиха присъствие в района. От първите дни на август артилерийските обстрели през административната линия се превърнаха в ежедневие, а властите в Цхинвали започнаха да евакуират деца към Северна Осетия.

Грузинското разузнаване е записало два телефонни разговора, проведени в ранните часове на 7 август. В 03:41 ч. граничар от Южна Осетия докладва на началника си, че Рокският тунел е задръстен с руска военна техника, включително бронирана; в 03:52 ч. докладва, че колоната вече е преминала. Москва не оспорва толкова автентичността на записите, колкото тяхното тълкуване: генерал Николай Уваров, говорител на руските въоръжени сили през онези дни, обясни движението през тунела с рутинно снабдяване и подмяна на миротворчески контингент. Възражението на Тбилиси бе, че според правилата за мисията, договорени през 2004 г., ротацията се извършва само на дневна светлина и след поне едномесечно предизвестие.

Мисията на Тальявини не прие за достатъчно обосновано грузинското твърдение за мащабно руско военно нахлуване преди 8 август. В същото време докладът посочва приток на доброволци и наемници през тунела и данни за присъствие на руски войски извън официалния миротворчески контингент още преди 14:30 ч. на 8 август – часа, който Москва посочваше като начало на собствената си интервенция. Мисията установи и други нарушения от руска страна: масово предоставяне на гражданство, военни действия, излезли далеч извън рамките на пропорционалната защита на миротворците, и последвалото признаване на Абхазия и Южна Осетия.

Сутринта на 8 август 4-та грузинска бригада от Вазиани поведе настъплението по левия фланг на Цхинвали, а 3-та бригада действаше по десния. До обяд през Рокския тунел вече преминаваха части на 58-а армия, а руската авиация започна да поразява цели дълбоко в територията на Грузия. Дмитрий Медведев, по същото време президент на Руската федерация за един мандат, описа операцията като „принуждаване към мир“.

На 9 август беше отворен втори фронт откъм Абхазия, където местните формирования с руска подкрепа настъпиха към горното Кодорско дефиле – последната част от региона под грузински контрол. Гарнизонът на Тбилиси го напусна вечерта на 11 август. На 10 август руското командване съобщи, че ракетният катер „Мираж“ от състава на Черноморския флот е потопил грузински катер край бреговете на Абхазия. Същия ден грузинските войски се изтеглиха от Цхинвали и Тбилиси обяви прекратяване на огъня, което не спря руското настъпление.

На 11 август руски войски навлязоха дълбоко в безспорно грузинска територия – към авиобазата в Сенаки, Зугдиди и пристанището Поти, а на 13 август и в Гори, което реално преряза страната по оста изток–запад. На 12 август Медведев обяви операцията за приключена. Същия ден френският президент Никола Саркози, чиято страна беше председател на ЕС, договори 6-точков план, чиито основни елементи предвиждаха край на военните действия, изтегляне към предвоенните позиции и международни преговори за установяване на трайна сигурност в региона. Саакашвили подписа документа на 15 август, Медведев – на 16-и.

Същия 12 август касетъчен боеприпас порази централния площад и пазара на Гори. Загинаха 6-ма цивилни, а други 24 бяха ранени; сред убитите бе нидерландският телевизионен оператор Стан Сториманс. Human Rights Watch документира употребата на касетъчни боеприпаси и от двете страни. Тбилиси подчерта, че ги е използвал единствено срещу настъпващи руски войски по направлението към Рокския тунел, а различни независими наблюдатели установиха руска употреба срещу или непосредствена до населени места. Южно от административната линия касетъчните боеприпаси на двете страни убиха най-малко 16 цивилни и раниха най-малко 54.

Общата равносметка, цитирана от мисията на ЕС, е около 850 загинали: 170 грузински военнослужещи, 14 полицаи и 228 цивилни; 67 руски военнослужещи; 365 жители на Южна Осетия – бойци и цивилни заедно. По-късна оценка на UNHCR поставя общия брой принудително напуснали домовете си на 192 000 души: 127 000 в останалата част на Грузия, 30 000 вътре в Южна Осетия и 35 000 избягали в Северна Осетия.

Грузинските села в Лиахвското дефиле бяха систематично разграбени и опожарени след изтеглянето на Тбилиси и много от жителите им никога повече не се завърнаха в родните си места. Мисията изтъкна, че принудителното разселване, систематично разграбване и унищожаване на етнически грузински селища дават основание да се заключи, че грузинците в Южна Осетия са били обект на етническо прочистване както по време на конфликта, така и след него.

Числото, с което беше оправдаван мащабът на руската реакция, се появи още преди да е възможна каквато и да е проверка. Източници от Южна Осетия докладваха за над 2000 убити осетинци, държавните медии на Кремъл разпространиха цифрата за часове и категоризираха грузинската операция като геноцид. До края на 2008 г. руското разследване вече говореше за 162 цивилни жертви в Южна Осетия. Така руските данни свалиха първоначално обявеното число над 12 пъти – броени месеци след като твърдението за 2000 убити вече беше изпълнило първоначалната си политическа функция. Самата мисия на ЕС стигна до заключение, че обвиненията в геноцид не са подкрепени нито от фактите, нито от приложимото международно право.

Последователността, разгърната през онези дни, съдържаше елементи, подготвяни с години. Раздаването на руски паспорти в Абхазия и Южна Осетия започна масово след приема на нов закон за гражданството през 2002 г. и се ускори след Революцията на розите от 2003 г. В Южна Осетия делът на жителите с руско гражданство достигна по различни оценки до 90%, а руски паспорти получи и голяма част от населението на Абхазия. Миротворческият мандат по споразумението от Сочи през 1992 г. осигуряваше законно руско военно присъствие на място. Защитата на руски граждани впоследствие се превърна в ключово основание, с което Москва оправда интервенцията. Признаването на Абхазия и Южна Осетия последва на 26 август, а след него дойдоха постоянните руски гарнизони.

Подобен инструментариум (военно присъствие, работа с местни прокси структури, руско гражданство като политико-правен инструмент и последващо признаване или анексия) се разпознава отново в Украйна след 2014 г., но не съвсем в същия ред. В Крим руската военна операция предшества масовото налагане на руско гражданство след анексията. Военното и политическото присъствие в Донбас започна през 2014 г. Ускорено раздаване на руски паспорти беше институционализирано години по-късно. На 21 февруари 2022 г. Москва призна двете контролирани от нея квазидържавни формирования в Донбас за независими държви – три дни преди пълномащабната инвазия.

Следователно паралелът с 2008 г. не е в механичното повторение на дадена последователност. И обратното четене има опора в документите: мисията на ЕС не откри достатъчно доказателства за мащабно нахлуване преди грузинската офанзива, а признаването на Абхазия и Южна Осетия дойде едва след края от военните действия, вместо да ги предшества. По-вероятно е Грузия да е показала не изпълнението на неизменен предварителен план, а набор от инструменти, които се оказаха ефективни и впоследствие бяха използвани отново – в различна последователност и при различни условия.

Петте дни свършиха и втора работа: показаха на Москва състоянието на собствените ѝ въоръжени сили. Официално тя призна за четири свалени самолета – три щурмови Су-25 и един бомбардировач Ту-22М3. Самият той е с 4-членен екипаж: един от летците беше пленен от грузинските сили, други двама загинаха, командирът остана в неизвестност. По-късни руски изследвания поставиха реалните бойни загуби на шест самолета. Тбилиси твърдеше за поне 21.

Разликата между тези числа е огромна, но дори признатите загуби звучаха тревожно срещу противник със съвсем ограничен брой системи „Бук“, „Оса“ и други средства за ПВО. Командири поддържаха връзка по граждански мобилни телефони, прецизните боеприпаси бяха рядкост, а разузнаването не успя да открие своевременно грузинските зенитно-ракетни комплекси, преди да открият огън. Победата беше постигната преди всичко със значително превъзходство в сили и непосредствена близост на оперативния тил: изходът на Рокския тунел лежи непосредствено до границата, а бойното поле започваше почти веднага след него.

През октомври 2008 г. министърът на отбраната Анатолий Сердюков представи основните параметри на реформата „Нов облик“, ускорена и от изводите от войната в Грузия. Дивизионно-полковата структура на Сухопътните войски беше в голяма степен заменена с бригади с постоянна готовност; десетки дивизии бяха разформировани или преобразувани. Офицерският корпус, наброяващ около 350 000 души по различните тогавашни оценки, трябваше да бъде свит до 150 000, преди прагът по-късно да бъде повишен до 220 000. 65 военни висши учебни заведения трябваше да бъдат консолидирани около 10 основни институции.

През 2010 г. следващият етап на реформата консолидира шестте военни окръга в четири (Западен, Южен, Централен и Източен), чиито командвания едновременно поеха функциите на обединени стратегически командвания и получиха контрол върху силите от различните видове войски в съответното направление.

След идването на Сергей Шойгу обаче някои от реформите на Сердюков бяха ревизирани, а дивизионната структура започна да се възстановява обратно. През 2016 г. бяха формирани или възстановени 3-та и 144-та мотострелкова дивизия в Западния военен окръг и 150-а мотострелкова дивизия в Южния военен окръг. И точно дефектите, извадени през август 2008 г. наяве, които реформата трябваше да поправи, отново се проявиха през 2022 г.: разстроена логистика, проблеми в междувидово командване и отсъствие на сигурни комуникации. Изводите бяха извлечени и записани, но истинската им проверка дойде срещу противник от съвсем друг мащаб.

Днес резултатът от онези пет дни се поддържа с сравнително ограничени сили и много бодлива тел. Русия държи 4-та военна база в Цхинвали и 7-а в Гудаута, формирани през 2009 г. От следващите години започна т.нар. бордеризация, при която пунктираната линия върху картата постепенно се превърна в огради, ровове, контролни пунктове и табели с надпис „държавна граница“.

Наблюдателната мисия на ЕС, разположена през септември 2008 г., има мандат за цялата международно призната територия на Грузия, но никога не е получавала фактически достъп до Абхазия и Южна Осетия и следи административните линии от разстояние. Международните дискусии в Женева, започнали по силата на плана от 2008 г., продължават без пробив по основни въпроси, включително връщането на разселените.

Междувременно резултатът от август се надгражда и по политически път. През ноември 2024 г. кабинетът на партия „Грузинска мечта“ обяви, че няма да преследва откриването на преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2028 г. Самият ЕС определя процеса като фактически спрян. През 2025 г. Европейската комисия стигна още по-далеч и определи Грузия като страна кандидатка „само по име“.

Обществената посока остава различна от тази на управляващите. Според най-новото проучване на ЕС от по-рано тази година 71% от грузинците подкрепят присъединяването към ЕС, а 79% смятат, че членството би донесло повече ползи, отколкото недостатъци.

Обръщане на тази посока би изглеждало като връщане на Тбилиси към реалния процес на интеграция с ЕС и ограничаване на новата инфраструктура по административната линия. Задълбочаването ѝ може да дойде с нови двустранни споразумения между Москва и Сухуми или Цхинвали, които прехвърлят отбранителни, митнически, икономически или имуществени функции постепенно към руски структури. Показателен беше опитът с инвестиционното споразумение между Москва и Сухуми, предизвикало масови протести в Абхазия през ноември 2024 г. и окончателно отхвърлено от местния парламент през декември.

Алиев нарече СССР колония – Баку говори на Москва като „средна държава“

🇦🇿⛓️‍💥🇷🇺 Президентът на Азербайджан Илхам Алиев определи съветския период от историята на страната си като колониален – етап, в който републиката е била лишена от реални права, докато нейната независимост е съществувала само на хартия.

„Бяхме колонизирани през XIX век. В състава на Съветския съюз нямахме суверенитет. Бяхме безправна република“, заяви той по време на четвъртото издание на Шушинския глобален медиен форум, посветен на „мисията на медиите в утвърждаването на мира“. Алиев подчерта, че в историческата памет на народа е дълбоко вкоренено разбирането какво означава да бъдеш колония и какъв е пътят към постигане на свобода.

Аргументацията му бе едновременно икономическа и обвинителна. Алиев напомни, че през съветските десетилетия Азербайджан е изнасял огромни количества петрол, но след разпада на СССР страната се е оказала с дефицит на енергийни ресурси и тежко екологично наследство от интензивния добив. Той отправи директни критики към Москва: мнозина в Русия са предричали икономически колапс на бившите републики, но тези прогнози са се оказали погрешни. „Всички те водят нормален живот“, обобщи Алиев, допълвайки, че за три десетилетия независимост Азербайджан се е превърнал в „средна държава“.

Това изказване не е просто историческа рефлексия, а политически инструмент. Колониалната рамка се използва от президент, който през последната година системно налага реторика на „деколонизацията“. С този език Баку описва не толкова далечното минало, колкото настоящите си сметки с Кремъл. Хронологията е показателна: тонът се втвърди паралелно със срива в двустранните отношения, а още през август 2025 г. Алиев определи присъединяването на Азербайджан към Съветска Русия през 1920 г. като „окупация“. Историческият разказ обслужва текущи цели – той легитимира дистанцирането от бившия сюзерен, облечен в морален аргумент. Парадоксът обаче е, че това звучи от лидер с еднолична власт от 2003 г., преизбран през 2024 г. с над 92% подкрепа на вот без реална опозиция и при засилен натиск върху независимите медии.

Сривът в отношенията е белязан от конкретни инциденти. На 25 декември 2024 г. пътнически самолет на Azerbaijan Airlines, летящ за Грозни, бе поразен от руски зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С“. Машината се разби край Актау (Казахстан), отнемайки живота на 38 души. Москва месеци наред отричаше вината си, докато през октомври 2025 г. в Душанбе Владимир Путин най-после призна за случая. Споразумението за компенсации бе подписано чак през април 2026 г. – без да се потърси наказателна отговорност. Напрежението ескалира и през юни 2025 г., когато при руска полицейска акция в Екатеринбург загинаха двама етнически азери, а случаят доведе до репресивни мерки срещу руски медийни и културни представителства в Баку.

Определението „средна държава“ не е случайно. Алиев е чел анализите, които поставят Азербайджан в тази категория, и предложи своя дефиниция: способността на държавата да защитава националните си интереси независимо от волята на големите сили, като отбранителната мощ е ключов критерий. Тази увереност стъпва на военното превъзходство, демонстрирано при връщането на Нагорни Карабах през 2020 г. и пълния контрол над анклава след светкавичната офанзива през 2023 г. Успешната операция доведе до масово изселване на арменското население – над 100 000 души напуснаха домовете си, което много международни юристи определиха като етническо прочистване. Така балансът в Южен Кавказ престана да зависи от Москва, а ролята на руския арбитраж на практика се стопи.

На форума Алиев очерта и новия курс на преориентация. Азербайджан разшири енергийния си износ, като вече доставя газ за 16 държави, 14 от които европейски. Същевременно Баку обмисля напускане на Съвета на Европа, поставяйки възстановяването на правата на азерската делегация като условие за оставане. Към Армения бяха изпратени умерено помирителни сигнали за възможен мир, базиран на международното право.

Зад историческия спор стои модерно послание: Баку вече води диалог с Москва от позиция на силата. Колониалната рамка е реторичен параван за завършена преориентация – от република, чиято сигурност е зависела от руския център, към държава, която пренасочва пазарите си, търси обезщетение за военни инциденти и обмисля напускането на европейски структури от собствена позиция на сила. Дали „средна държава“ е най-точният етикет, е въпрос на дефиниция, но фактът, че Азербайджан вече се държи като такава спрямо Русия, бе официално заявен именно в Шуша.

Признаването на арменския геноцид: Израел отваря нов фронт срещу Анкара

🇮🇱🤝🇦🇲 Израелският външен министър Гидеон Саар обяви, че на предстоящото заседание на кабинета в неделя ще внесе проект на резолюция за официално признаване на геноцида над арменския народ през последните години на Османската империя – стъпка, която би сложила край на десетилетната пасивност по темата от страна на Израел и почти сигурно ще доведе до остра реакция от Турция.

Според съобщение на министерство на външните работи, ако текстът има подкрепа от мнозинство в кабинета, мярката ще бъде подложена на гласуване в Кнесета, с което признаването прескача от жест на изпълнителната власт към правно обвързваща държавна позиция, закотвена в парламентарен вот.

Моментът на този ход говори по-красноречиво от всичко останало. В продължение на години Израел отказваше да квалифицира като геноцид масовите убийства от началото на ХХ век, които са отнели живота на 1,5 милиона души, според арменски оценки, с кланета, тъмници, депортации и походи на смъртта – именно за да не нарани своите двустранни връзки с Анкара. Самата обяснителна записка към проекта обаче не оставя място за друго дипломатично премълчаване:

„Въпреки обширната и недвусмислена историческа документация арменският геноцид продължава да е обект на организирана кампания на отрицание и омаловажаване, включително чрез манипулативно пренаписване на учебниците по история, осъществявано преди всичко от Турция.“ Текстът призовава не само за признаване, но също така и за осъждане на „всички опити да се замъгли, омаловажи или отрече“ истината за събитията – без заобикалки това изказване се обръща директно срещу официалната турска позиция, която и до днес отхвърля квалификацията „геноцид“ за репресиите от 1915 г.

Разстоянието, което Йерусалим извървя до тази точка, се измерва в конкретни дати и осезаемо охлаждане. От няколко десетилетия израелските власти предпочитаха да останат пасивни, отчасти заради стратегическото си партньорство с Турция от 90-те години, за да не подразни Баку, и не на последно място заради вътрешния дебат около уникалността на Холокоста, който дълго правеше Яд Вашем предпазлив към сравнения. Преломът дойде с разпада на оста Йерусалим–Анкара под управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

След предвожданото от Хамас терористично клане на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в ивицата Газа турският президент многократно критикува действията на Израел, който обвини в геноцид срещу палестинците, превръщайки самото понятие в оръжие на собствената си политическа реторика. През август 2025 г. премиерът Бенямин Нетаняху за пръв път заяви, че в личното си качество признава арменския геноцид, ставайки първият премиер на страната, прекрачил тази граница, въпреки че думите му нямаха тежест на официално признаване.

Отговорът на Анкара беше мълниеносен и тежък: към края на август 2025 г. обяви пълно замразяване на своите търговски и икономически връзки с Израел и затвори въздушното пространство на страната за тях, определяйки изявлението на Нетаняху като „опит да се експлоатират минали трагедии с политически мотиви“.

Именно върху този прецедент стъпва инициативата на Саар, която трансформира личната позиция на премиера в проект за документ с институционална тежест. Засега Анкара не е реагирала, въпреки че позицията ѝ е добре известна и последователна: още миналия август Външното ѝ министерство заяви, че думите на Нетаняху „по повод събитията от 1915 г.“ са опит да се прикрият собствените му провинения, и обвини израелския премиер, че самият той е „подсъдим за геноцида срещу палестинския народ“.

И все пак това решение има своята цена, която надхвърля размяната на остри дипломтически ноти между двете страни. Исторически погледнато пасивността на Израел е обслужвала не само чувствителността на Турция, но и тази на Азербайджан – близък съюзник на Турция, който също отрича твърденията за геноцид и лобира активно срещу неговото международното му признаване, третирайки признаващите страни едва ли не като неприятели и заплашвайки със санкции. За Израел обаче азерската държава не е маргинален партньор: по данни за пазара на въглеводороди азерският петрол покрива около 40% от вноса на горива на Израел, докато в обратна посока тече непрекъснат поток от модерно израелско въоръжение.

Следователно евентуалното признаване на геноцида опъва не една, а две регионални нишки едновременно – и точно тук се крие реалният залог. Засега Саар изглежда готов да поеме риск и разчита, че стойността на жеста като отговор на Ердоган надделява над дипломатическата неловкост в двустранните отношения с Баку. Според приблизителни оценки към 2026 г. над 30 държави-членки на ООН, сред които САЩ, Русия, Франция, Германия и Канада, вече са признали геноцида под една или друга форма, така че Израел не би влязъл в изолирана зона, а по-скоро би се включил в утвърден международен консенсус, който досега заобикаляше по геополитически съображения.

Стратегическият смисъл на подобен ход може да бъде тълкуван като използване на историческата памет като инструмент на текущата дипломация. Самото признаване не променя баланса на силите по източната граница на Средиземно море, но кодифицира посоката, в която Израел се движи – от мълчаливо търпение към открита конфликт с Анкара, при който се мобилизират дори символични решения. Решаващата неизвестна остава дали резолюцията ще премине целия път. Гласуването на кабинета в неделя е едно; одобряването на закон в Кнесета, особено в навечерието на предизборен период, е съвсем друго – между двете има дълъг път и сериозен шанс мярката да заседне, да се разводни или да бъде отложена под тежестта на вече изброените съображения, които десетилетия наред я държаха в чекмеджето.

Оттук и същинският тест: дали този ход ще се окаже еднократен реверанс към арменската кауза, изигран като отплата за реториката на Ердоган, или ще постави началото на едно трайно преподреждане, при което Израел има готовност да плати и азерската сметка. Отговорът няма да дойде от обяснителната записка, а от това колко далеч той ще успее да придвижи текста – до символичното правителствено решение или до буквата на закона.

Лидерът на Южна Осетия подаде оставка, става съветник на Путин.

🇷🇺🇬🇪 Лидерът на Южна Осетия, сепаратистки регион на Грузия, който се намира под руска окупация, Алан Гаглоев подаде оставка във вторник, за да поеме поста на личен съветник в администрацията на руския президент Владимир Путин – ден след като Кремъл лично му предложи позицията по време на личната среща в руската столица.

Самата изявление за размяната издава тежестта ѝ: де факто държавният глава на едно непризнато образувание напуска върха му не за да премине в опозиция или пенсия, а за да стане чиновник в апарата на държавата, която го контролира. Това не е смяна на власт в Цхинвали, а поредната административна стъпка към поглъщането на територията, при която границата между „съюзник“ и „провинция“ се изтрива не с карта, а с кадрова заповед.

Оставката идва няколко седмици след ратифицирането на ключов договор за интеграция с Руската федерация. На 9 май в Кремъл Гаглоев и Путин подписаха „Договор за задълбочаване на съюзническото взаимодействие“, който Държавната дума прие в средата на същия месец. Според него Южна Осетия е задължеан постепенно да изравни гражданското, данъчното, трудовото и социалното си законодателство с това на Руската федерация, а Москва поема ангажимент за социални гаранции, пенсионно осигуряване и повишаване на жизнения стандарт. Решаваща – и често премълчавана в официалните комюникета – е клаузата, която позволява на руски граждани да заемат държавни длъжности в частично признатата република и обратно. Именно тази разпоредба превръща абстрактния договор в действащ механизъм за асимилация, тъй като отваря държавната машина на Цхинвали за директно кадрово управление от Москва.

Назначението, обявено от Гаглоев на излизане, илюстрира механизма в реално време. За временно изпълняващ длъжността президент той посочи Марат Камболов – руски гражданин, бивш чиновник в руското правителство и член на ръководството на Националния изследователски център „Курчатовски институт“, когото парламентът в Цхинвали утвърди за премиер едва на 16 юни. С други думи, в рамките на дни московски технократ с произход, който няма нищо общо с Осетия, първо пое правителството, а след това и върховната длъжност на регион, която международното право продължава да счита за част от Грузия. В Тбилиси управляващите от „Грузинска мечта“ и опозиционните групи заклеймиха договора като фактическа анексия. Тяхната квалификация е политическа, но самата механика – изравняване на законодателството, вмъкване на руски кадри по ключовите постове, поемане на бюджетни и социални функции от Москва – не оставя много пространство за по-меко тълкуване: на практика говорим за поглъщане, при което формалното обявяване на присъединяването е въпрос на удобен момент, а не на принципно решение.

Историята на региона е ключова за разбиране на неговата политическа реалност. Южноосетинската автономна област в рамките на Грузинската ССР обяви суверенитет в навечерието на разпада на Съветския съюз, на което Тбилиси отговаря с отмяна на автономния ѝ статут. Впоследствие през 1991–1992 г. избухват сблъсъци, които в крайна сметка ескалират в открит военен конфликт, приключил със сключване на мирен договор през лятото на 1992 г. и въвеждане на смесени мироопазващи сили с руско ядро. Замразеният конфликт тлее до август 2008 г. Тогава кратката, но интензивна 5-дневна война между Русия и Грузия завършва с руска военна победа, което от своя страна води до признаване от Москва на независимостта на Южна Осетия и Абхазия на 26 август 2008 г. И до днес това признание е споделено само от шепа държави. Оттогава Русия поддържа активни военни бази на двете територии и провежда т.нар. „бордеризация“, която представлява пълзящо изместване на демаркационна линия навътре в територията на Грузия.

Договорната рамка на интеграцията също има своята хронология: още през 2015 г. беше подписан договор за съюзничество и интеграция, а през 2017 г. областта беше преименувана на „Република Южна Осетия – Държава Алания“. Кулминацията дойде с насрочването на референдум за присъединяване към Руската федерация, който беше свикан от тогавашния ръководител на региона Анатолий Бибилов на 17 юли 2022 г. Недоволна от момента, съвпаднал с разгара на пълномащабната война в Украйна, Москва даде да се разбере, че не одобрява неговото провеждане и това принуди победителят на изборите Гаглоев да подпише указ, замразяващ референдума на 20 май 2022 г. МВнР в Москва приветства решението като „в духа на съюза“. Днешната размяна затваря тази дъга: поглъщането, което тогава беше отложено като прекалено шумно, се възобновява през 2026 г. по-тихо – не чрез плебисцит и карта, а чрез договор и кадри.

Идеологическата опаковка остава непроменена през годините. „Днес нашата задача е да сбъднем съкровената си мечта – да преодолеем съдбата на разделен народ и да се обединим със Северна Осетия, да се обединим с Велика Русия“, заяви Гаглоев в обръщение, записано на видео. Показателно е реторичното разминаване: докато Путин акцентира върху икономическото и социалното сътрудничество, Гаглоев открито говори за обединение с Русия – две версии на едно и също движение, насочени към различни аудитории. Кремъл предлага на местните пенсии и стандарт; на руската публика поднася разказ за събиране на разделен народ.

Че този сценарий не е автоматичен, показва съседна Абхазия – другата грузинска територия под сепаратистки контрол, тръгнала по обратния път. През ноември 2024 г. опит за прокарване на инвестиционно споразумение от страна на властите в Сухуми, което отваряше местния имотен пазар за руски капитал с 8-годишни данъчни облекчения, разпали масови протести; демонстранти щурмуваха парламента, а президентът Аслан Бжания се принуди да подаде оставка на 19 ноември 2024 г. В крайна сметка парламентът отхвърли готвената сделка.

Контрастът е красноречив: там, където местните елити и общество демонстрираха несъгласието си, руската експанзия удари на камък. В Южна Осетия, лишена от гражданско общество и по-зависима икономически, същата машина се движи безпрепятствено. Двете територии очертават спектъра на едно и също имперско усилие – едната му съпротивляваща се граница, другата неговият най-податлив плацдарм.

Тази консолидация по периферията протича на фона на видимо разстройство в сърцевината на руските военни усилия – и връзката между двете не е случайна. Говорейки пред възпитаници на академиите на различни силови ведомства на Кремъл, Путин се оплака, че „огромният поток“ украински удари с дронове по инфраструктурата е пресметната стратегия, насочена към изтласкване на руските успехи на фронта „извън скобите“ на вниманието на обществото и да посее тревога. Премълча обаче рекордния удар, който само броени дни по-рано опожари за втори път в последната седмица петролната рафинерия в московския район Капотня – на около 16 км от Кремъл и отговаряща за над 30% от горивния пазар на столичния регион. Кметът Сергей Собянин призна попаденията, макар да твърди, че ПВО е свалила близо 200 дрона на подстъпите към града. А докато Путин настояваше, че силите му поддържат натиск по всички сектори на фронтовата линия, независими разузнавателни сведения отхвърлиха кремълските твърдения: украински части проведоха локални контранастъпления и напреднаха при Борова в Харковска област и във вътрешността на Донецка област.

Картината, която се очертава, е на режим, който компенсира хроничните проблеми на бойното поле в Украйна и горящата критична инфраструктура в доскоро неприкосновения тил с привличане на необратими придобивки срещу нисък разход по периферията. Това не е случайно съвпадение в датите, а логика на избора: на бойното поле край Борова и Капотня инициативата се изплъзна от руските сили, докато в Цхинвали те все още могат да застанат от печелившата страна – евтино, безкръвно и трайно – само с подпис и кадрова заповед.

Арменският премиер Пашинян обяви победа в изборите за парламент.

🇦🇲🗳️ Арменският премиер Никол Пашинян обяви победа на парламентарните избори, след като резултатът от малко над една пета от изборните секции показаха, че неговата партия води с около 54% от гласовете.

На пресконференция, проведена в ранните часове на понеделник, Пашинян заяви, че партията му „Граждански договор“ е надделяла, определяйки това като „историческа победа“. Към момента на провеждане Централната избирателна комисия вече беше публикувала предварителни резултати от около 21% от избирателните секции.

Вчерашният вот, първите парламентарни избори в Армения след съкрушителното поражение от Азербайджан във войната за Нагорно Карабах през 2023 г. – беше считан като тест за стремежа на премиера Никол Пашинян да задълбочи връзките със Запада и да осигури мирно споразумение с Азербайджан след години на конфликти и политическа нестабилност.

Ранните резултати показаха, че „Граждански договор“ печели 54,5% от гласовете, а проруският алианс „Силна Армия“ е на второ място с 21,9%. Алиансът „Армения“ остана трети с 8,7%, а партията „Процъфтяваща Армия“ изоставаше на четвърта позиция с около 5%.

Избирателната активност в 3-милионната държава без излаз на море беше рекордна – близо 59% от имащите право на глас. Очаква се Централната избирателна комисия да обяви официални предварителни резултати по-късно днес.

„Граждански договор“ на Пашинян, която приближи Армения до членство в Европейския съюз след идването си на власт през 2018 г., се изправи срещу три основни проруски опозиционни сили. Основният съперник е Самвел Карапетян, който основа „Силна Армения“ миналата година и води кампания с бизнес платформа и обещание за запазване на близките връзки на страната с Кремъл.

Силното представяне на Пашинян би му дало мандат да приключи преговорите за мир с Азербайджан, с който Армения води периодични войни от края на 80-години на миналия век, както и да нормализира отношенията с Турция – ключов съюзник на Баку.

📈 Ето предварителните резултати, публикувани от ЦИК. Към текущия момент са обработени протоколите от 314 избирателни секции или общо 99 003 гласоподаватели.

• Партия „Граждански договор“ — 53 460 гласа (54.87%)
• Алианс „Силна Армения“ — 21 513 гласа (22.08%)
• Алианс „Армения“ — 8158 гласа (8.37%)
• Партия „Процъфтяваща Армения“ — 5070 гласа (5.20%)
• Партия „Крила на единството“ — 2271 гласа (2.33%)
• Партия „Демокрация, закон, discipline“ — 1585 гласа (1.63%)
• Меритократична партия на Армения — 1208 гласа (1.24%)
• Демократична партия „Аз съм против всички“ — 971 гласа (1.00%)
• Партия на реформистите „Нова сила“ — 828 гласа (0.85%)
• Партия „Република“ — 668 гласа (0.69%)
• Партия „Просветена Армения“ — 451 гласа (0.46%)
• Алианс за защита на демокрацията „В името на републиката“ — 309 гласа (0.32%)
• Общоарменски национал-демократичен полюс — 251 гласа (0.26%)
• Партия за демократична консолидация — 251 гласа (0.26%)
• Арменски национален конгрес — 151 гласа (0.15%)
• Християндемократическа партия — 118 гласа (0.12%)
• Партия на реформистите — 89 гласа (0.09%)
• Партия „Кочари – Национално възраждане и събуждане на нацията“ — 17 гласа (0.08%)

Арменците масово пред урните: Рекордна избирателна активност и сигнали за нарушения.

🇦🇲🗳️ Рекордна избирателна активност беше регистрирана днес на критично важните избори за парламент в Армения, отбелязали рязък скок в избирателната активност в сравнение с предишните вотове, въпреки опитите на правоприлагащите органи да се справят с вълна от изборни измами и криминални нарушения по места, съобщи „Радио Свобода“.

Предварителните данни показват избирателна активност от 58,46% в столицата Ереван, а нивата на участие в останалите региони на страната варират от 54,60% до 66,67%. Най-висока активност е регистрирана в област Сюник, където 66,67% от избирателите с право на глас са пуснали своите бюлетини, следвана от област Вайоц Дзор с 65,63% и Тавуш, където е отчетена активност от 63,40%. Сред останалите региони, Арагацотн съобщава за активност от 61,70%, следвана плътно от Котайк с 61,66%. В област Арарат активността е 59,87%, в Лори – 58,59%, а в Ереван – 58,46%.

Общо 2 505 102 граждани имат право на глас в този изборен цикъл. Избирателните секции официално затвориха врати в 20:00 ч. местно време, а избирателните комисии започнаха подготовка за процеса по броене на гласове. Централната избирателна комисия трябва да започне публикуването на първоначалните данни от вота по-късно тази вечер.

Арести и разследвания за изборни измами

Въпреки че високата активност сигнализира за силна обществена ангажираност, изборният процес се сблъска с редица предизвикателства пред сигурността и умишлени нарушения. Към 17:00 ч. местно време Оперативният щаб на МВР и специализираните горещи линии регистрираха 57 изрични сигнала за изборни нарушения.

В изявление на ведомството се потвърждава, че органите на реда вече са проверили и документирали няколко тежки случая на криминална намеса. Регистрирани са 19 отделни случая на многократен вот или подхвърлени бюлетини, а 15 случая включват директно нарушение на тайната на вота.

Два случая включват физическа или административна възпрепятстване на граждани, опитващи се да упражнят право на глас, документиран е и един случай на директен подкуп на избирател, заедно с 1 инцидент, включващ лице, носещо хладно оръжие директно в избирателна секция.

Следствените органи са поели контрола върху събраните преписки, а полицията вече е задържала 14 души във връзка с тези престъпления. Освен това службите за сигурност активно разследват допълнителни 198 сигнала за предполагаеми нередности, а едновременно с това проверяват твърдения, появяващи се в социалните мрежи и медиите.

Геополитическият залог

Напрегнатата вътрешна обстановка отразява историческата тежест на изборите. Общо 18 политически сили, сред които 16 партии и 2 коалиции, се състезават за места в парламента с численост минимум 101 депутати. Самостоятелните партии трябва да преминат бариерата от 4%, за да влязат в парламента, докато за коалициите бариерата е 8%.

Партията „Граждански договор“ на действащия премиер Никол Пашинян води в настоящите проучвания с около 30% обществена подкрепа, следвана от прокремълския съюз „Силна Армения“ на руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, който събира между 6% и 11%. Пашинян се стреми към убедително мнозинство от две трети.

Това конституционно мнозинство е юридически нужно за неговия кабинет, за да прокара мащабни промени в арменската конституция – конкретно по отношение на историческите препратки към Нагорни Карабах – които съседен Азербайджан поставя като неизменно условие преди подписването на окончателен, правно обвързващ мирен договор за трайно прекратяване на конфликтите по границата.

Тайният фронт: Как Израел обгради Иран с мрежа от бази в Азербайджан, Ирак и Сомалиленд

🇮🇱🤝🇦🇿 Израел е разположил елитни военни и разузнавателни части в Азербайджан, които са взели участие във военната кампания срещу Иран като част от мрежа от тайни обекти в Близкия изток за улесняване на операциите, съобщи CNN, позовавайки се на четирима запознати източници. Според двама от тях силите са действали от няколко локации в Южен Азербайджан, в непосредствена близост до северната граница на Иран – на едва 90 км от град Тебриз, административен център на провинция Източен Азербайджан в Иран, където Израел нанесе десетки удари по време на конфликта.

Командоси от Силите за специални операции също са били разположени там, за провеждане на разузнавателни мисии и операции с дронове, което е осигурило на Израел ценна наблюдателна точка към Северен Иран.

Това разполагане, оповестено за първи път от CNN, е една от няколкото позиции в региона, които подсигуриха безпрецедентен обхват на израелската армия. Това илюстрира ролята на съседите на Ислямската република в улесняване на операциите срещу режима в Техеран. Освен Азербайджан, локациите на тайните бази включваха държави като Ирак, ОАЕ и Сомалиленд. Първоначално планирани като спасителни екипи, тези части разшириха обхвата си до военни и разузнавателни дейности.

Заедно, тези разполагания поставиха израелските сили по южната, западната и северната периферия на Иран, разширявайки оперативния обхват със стотици километри дълбочина на иранска територия. В Азербайджан са били разположени няколко десетки войници, както и командоси от Силите за специални операции и Мосад.

„Категорично отхвърляме неоснователните твърдения относно предполагаемото използване на територията на Азербайджан за операции срещу трети страни“, заяви говорител на азерското посолство в САЩ.

Междувременно непризнатата република Сомалиленд осигури на Израел допълнителна позиция за потенциална спирка на изтребители при полети на далечни разстояния. През декември Израел се превърна в първата страна, признала официално Сомалиленд. Израелските военни поддържаха и две тайни бази за логистична подкрепа и спасителни операции на територията на Ирак, докато в Емирствата беше разположен зенитно-ракетен комплекс „Железен купол“.

Азербайджан като стратегически партньор

Военното присъствие в Азербайджан осигури на Израел база за спасителни операции по въздух и позиции за разузнаване. Израел отдавна разглежда Баку като свой стратегически партньор. Подготовката започва няколко седмици преди войната, когато в средата на януари Израел подготвя операция за инсталация на оборудване за подслушване. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп отмени първоначално планираните удари, Израел продължи самостоятелно, инсталирайки устройствата със стелт самолети и специални сили.

Една от ключовите операции от Азербайджан, проведена на 4 март, е удара, ликвидирал Рахман Могадам, шеф на разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), отговорен за планиране на опит за атентат срещу Тръмп през 2024 г. Ден по-късно дронове удариха летище в азерския анклав Нахичеван, което президентът Илхам Алиев нарече „терористичен акт“.

Израел и Азербайджан поддържат тесни връзки. Страната в Южен Кавказ осигурява значителна част от петрола за Израел, в замяна на което получава модерни оръжия. Според експерта Джошуа Кучера, двустранните връзки дават на Баку достъп до дипломатически ресурси, позволявайки му да използва израелското лоби в Белия дом.

„Азербайджан все повече опитва да се утвърди като регионална сила, включително като мост между Израел и други държави“, обобщи Кучера.

Двама азербайджански граждани са загинали при украински удар срещу кораби в Азовско море.

🇺🇦💥🇦🇿 Петима граждани на Азербайджан бяха убити, а други трима ранени при нападения срещу два товарни кораба в Азовско море, съобщиха от външното министерство на Азербайджан в петък.

В отговор на въпрос за корабите, ударени в Таганрогския залив, от министерството заявиха, че общият брой на азерските граждани в двата екипажа е бил 25 души, но уточниха, че плавателните съдове не са собственост на Азербайджан.

По-рано в петък Украйна съобщи, че нейни дронове са поразили общо пет кораба в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на териториите под руска окупация.

Роберт Бровди, командир на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, посочи в изявление, че неговите пилоти на дронове са атакували кораби за насипни товари и петролен танкер, участвали в „кражбата“ на зърно от окупираните територии на Украйна и превоза на военни товари и гориво. Известния с позивната си „Мадяр“ уточни, че имената на поразените плавателни съдове са били заличени, а радарите им – изключени.

Путин призова Армения към референдум за ЕС, чертаейки мрачни паралели с Украйна

🇷🇺⚔️🇦🇲 Руският президент Владимир Путин заяви, че Армения трябва да проведе референдум за бъдещите си отношения с Европейския съюз и Руската федерация и отново повтори тезата си, че пълномащабната инвазия в Украйна е започнала именно заради стремежа на Киев към по-близки връзки с Брюксел.

Според коментари, публикувани от руските държавни медии на 9 май, Путин е засегнал въпроса за засиленото сътрудничество между Ереван и Брюксел по време на пресконференция в Кремъл след честванията за Деня на победата. Държавният глава подчерта, че Армения трябва да определи геополитическата си посока „възможно най-скоро“, и предложи това да стане чрез обществен вот за интеграцията в ЕС.

„Според мен е правилно както по отношение на населението, гражданите на Армения, така и по отношение на нас, като основен икономически партньор, да се вземе решение възможно най-скоро. Например с провеждане на референдум“, каза Путин. Той допълни, че резултатът от подобно допитване би позволил на руската държава да стигне до „съответните заключения“ и да премине към това, което той определи като „меко, интелигентно и взаимноизгодно разделяне“.

Освен това Путин предложи стремежите за европейска интеграция на Армения да бъдат обсъдени на бъдеща среща на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ръководен от Русия, където членуват още Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Путин оформи очевиден паралел между усилията на Армения за членство в ЕС и събитията, които предшестваха войната в Украйна. „Сега преживяваме всичко, случващо се в украинското направление. Но как започна всичко? С присъединяването на Украйна или опитите за присъединяване към ЕС“, заяви той в твърдение, че именно тези процеси са довели до „държавния преврат, историята с Крим и военните действия“.

Заплахите, отправени от руския президент, идват на фона на ескалиращо напрежение по оста Москва-Ереван. Малката държава в Южен Кавказ подсили своите политически връзки с ЕС и остро разкритикува Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) заради неспазването на ангажимент по отношение на сигурността в Нагорно Карабах.

През 2025 г. парламентът на Армения одобри нов закон, с който беше стартиран процесът по присъединяване към ЕС. Руски дипломати отговориха със заплахи, че страната ще трябва да избира между ЕС и ЕАЕС, а руският вицепремиер Алексей Оверчук намекна, че Кремъл може да ревизира икономическите отношения с Ереван, ако курсът към Брюксел бъде запазен.

Азербайджан и Турция провеждат съвместно авиационно учение TurAz Qartalı-2026.

🇦🇿🤝🇹🇷 Министерство на отбраната на Азербайджан обяви началото на съвместно тактическо авиационно учение TurAz Qartalı-2026 с участието на ВВС на Турция на територията на Азербайджан. Откриването на учението премина в брифинг-зала, където беше почетена паметта на Хейдар Алиев, съветски и азерски държавник и баща на настоящия президент на страната.

На третия ден от учението, 30 април, Министерство на отбраната публикува първите оперативни кадри. Турски вертолет Sikorsky S-70 изпълни задачи по електронна война със симулирани електронни средства на „условен противник" на земята, докато азерски Ми-17 извърши откриване и поразяване на симулирани цели. В предишни издания на маневрите участваха турски изтребители F-16, тежки товарни вертолети CH-47F Chinook, ударните вертолети AH-1W Super Cobra и T-129 ATAK, заедно с азерски МиГ-29, Су-25 и Ми-8.

TurAz Qartalı се утвърди като двустранно военно учение, което се провежда ежегодно от 2015 г. Пет турски бойни самолета F-16 пристигнаха в Азербайджан през август 2020 г. в рамките на това учение – броени седмици преди началото на Втората война в Нагорно Карабах. Резултатите от нея бяха формализирани с декларацията от Шуша от 15 юни 2021 г. с подписите на президентите Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган. Документът установи общи задължение за общи действия при заплаха срещу независимостта или суверенитета на която и да е от двете страни и регламентира модернизацията на азерските въоръжени сили по турски стандарти.

Тазгодишното издание на учението се провежда в качествено различна среда за сигурност в региона. Войната между Иран от една страна и Израел и САЩ от друга доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей. Азербайджан споделя 765- граница с Иран и е единствената държава в Южния Кавказ с пряк сухопътен достъп до иранската територия. Присъствието на турска бойна авиация на азербайджански летища поставя НАТО-съвместима тактическа въздушна сила в непосредствена близост до Каспийския сектор и долината на Аракс – зони, в които иранската ПВО е отслабена след израелските удари през март.

Декларираните цели на учението, като обмен на опит при планиране и изпълнение на съвместни въздушни операции, повишаване на професионализма на личния състав и укрепване на координацията – отговарят на стандартния набор от задачи в предходни издания. Те включват потискане на вражеската ПВО (SEAD), близка въздушна поддръжка (CAS), бойно издирване и спасяване (CSAR) и прекъсване на сухопътни комуникации. Турското командване използва тези учения, за да поддържа практическия опит на своите пилоти в среда, различна от собствените полигони, докато Баку получава достъп до натовски процедури по управление на въздушното пространство.

Дипломатическият контекст е допълнително уплътнен. В същия времеви прозорец командващият Сухопътните войски на Турция извърши официална визита в Баку. Двустранното военно сътрудничество следва доктрината „две държави – една нация", която Анкара прокарва от 2020 г. насам и която вече има материално изражение във внедряването на турски комуникационни и логистични стандарти в азерската армия.

Непосредствените последици се очертават по три направления. За Армения учението подчертава, че военната готовност на турско-азерския тандем остава висока въпреки текущите преговори за мирен договор между Баку и Ереван. За Иран турската авиация, действаща от азербайджанска територия, представлява потенциален втори вектор на НАТО северно от иранската граница, освен базираните в Турция активи. За Руската федерация, чието влияние в Кавказ беше сведено до минимум след изтеглянето на мироопазващия контингент в Нагорно Карабах през 2024 г., ученията кодифицират изместването на регионалната сигурност извън орбитата на Москва.

Русия призна за свалянето на азербайджанския пътнически самолет през 2024 г.

🇷🇺⚔️🇦🇿 Руското правителство призна официално, че системата му за противовъздушна отбрана е поразила пътнически самолет на азерската авиокомпания AZAL на 25 декември 2024 г. в инцидент, който завърши с катастрофа, при която загинаха 38 души. Според съвместно изявление на министерствата на външните работи на двете страни, ударът по лайнера е бил „неумишлен“.

Двете държави заявиха, че са постигнали „надлежно уреждане на последиците, сред които въпрос с изплащане на компенсации“, въпреки че конкретните детайли на финансовото споразумение не бяха оповестени публично.

Самолетът Embraer 190, изпълнявал полет от Баку до чеченската столица Грозни, беше ударен от зенитна ракета на „Панцир-С“ над Чечня по време на заход за кацане. Руският президент Владимир Путин заяви, че самолетът е бил повреден, докато руските сили са отблъсквали атака на украински дронове срещу региона.

След поражението екипажът е поискал аварийно кацане в близки руски градове, но не е получил разрешение. В крайна сметка самолетът прелетял над Каспийско море към Казахстан и се разбил край град Актау. На борда е имало 67 души, включително 62 пътници и 5-членен екипаж. Само 29 души оцеляха при трагедията.

Първоначално руските власти отричаха всякакво участие в инцидента. Това доведе до значително влошаване на двустранните отношения с Азербайджан. Президентът Илхам Алиев обвини Кремъл за инцидента и отбеляза, че самолетът „е бил направен неуправляем със средства за електронна война“, след което е бил ударен от наземен огън в Грозни.

Алиев изрази гняв от факта, че Русия се опитва да „потули инцидента“ и „настоява на абсурдни версии“ относно причината на катастрофата. Той също така заплаши да отнесе случая до Международния съд.

Отговорността беше фактически призната цели 9 месеца по-късно, през октомври 2025 г. По време на среща с азерския президент Путин се извини за катастрофата и обеща да накаже виновните. Той твърдеше, че екипажът на гражданския полет е получил предложение да кацне в Махачкала, но е избрал да продължи полета обратно до родното си летище.

Междувременно азерски разследващи журналисти разкриха самоличността на няколко руски военни офицери, участвали в свалянето на цивилния лайнер край Грозни през декември 2024 г., хвърляйки нова светлина върху трагедията, отнела 38 живота.

Black Sea Petroleum се отказва от руския петрол в полза на алтернативни трасета

🇬🇪🇷🇺 Black Sea Petroleum (BSP), първата пълномащабна петролна рафинерия в Грузия, обяви плановете си да замени изцяло руския суров петрол с алтернативни източници. Стратегическото решение има за цел да разшири пазарните възможности, по-специално в Европейския съюз.

В интервю за Business Weekly, излъчено вчера, изпълнителният директор и основател на Black Sea Petroleum Давид Поцхверия посочи, че компанията вече няма да приема или преработва руски петрол в рафинерията си в Кулеви – единствената в Грузия.

„Задачата ни е да заменим изцяло настоящия руски суров петрол. Започваме работа с туркменски петрол, а на следващ етап планираме да използваме казахстански и други алтернативни източници“, заяви Поцхверия. Преходът е проектиран така, че да гарантира работата на BSP в динамичната пазарна среда и да заобиколи санкциите върху продуктите с руски произход.

Този ход е особено навременен, тъй като ЕС засилва санкционния режим към енергийния износ от Руската федерация, принуждавайки много компании да преразгледат източниците си. Пренасочвайки се към петрол от Туркменистан и Казахстан, BSP се нарежда за повторен достъп до европейския пазар, където търсенето на рафинирани продукти остава стабилно.

Въпреки това са налице логистични предизвикателства. Планираният транзит на туркменски суров петрол през железопътната система на Азербайджан среща забавяния, въпреки предварителните споразумения.

„За съжаление, и донякъде неочаквано, жп транзит през Азербайджан в нашата посока се оказа затруднен“, обясни Поцхверия. Той добави, че отлагането на доставките от Туркменистан е повлияло на способностите на BSP да диверсифицира веригата си за доставки. Въпреки това, щом жп връзка заработи пълноценно, тя ще отвори врати и за други източници, включително казахстански петрол.

Решението на BSP е в синхрон с продължаващите геополитически промени, след като ЕС наложи забрана върху петролни продукти, рафинирани от руски суровини. Съветът на ЕС официално прие новия регламент за постепенно премахване на вноса на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) в рамките на стратегията REPowerEU.

Новите правила предвиждат забрана за тръбопроводен газ да влезе в сила 6 седмици след прилагането на регламентите, с преходни периоди за наличните договори. До началото на 2027 г. ще бъде наложена пълна забрана за внос на LNG, а доставките по газопроводи ще спрат окончателно до есента на същата година.

Междувременно Бреговата охрана на САЩ разреши транзита на руски петролен танкер до Куба. Решението облекчава енергийния натиск върху комунистическия остров, който е изправен пред тежка енергийна криза и честа парализа на електрическата мрежам, оставяща територията на цялата страна на тъмно.

Според The New York Times, натовареният с около 730 000 барела петрол танкер е бил локализиран само на няколко морски мили от териториалните води на Куба. Доставката се разглежда като временно решение на енергийната криза в страната, осигуряващо резерви за период от няколко седмици в момент на засилващи се икономически санкции.

Пашинян влезе в остър спор с бивша жителка на Нагорно Карабах.

🇦🇲 Арменският премиер Никол Пашинян влезе в остър спор в ереванското метро с пътничка, която го обвини в доброволно предаване на Нагорни Карабах на Азербайджан.

Според очевидци разговорът е започнал, след като жената е упрекнала Пашинян за загубата на Карабах. В отговор той е заявява, че правителството е похарчило милиарди, за да могат хората да останат да живеят там, и я пита защо тя самата не е останала.

„Направихме всичко, за да живеете в Карабах, а през 2023 г. именно вие ме обвинявахте, че сме затворили границите, за да не напускат хората Карабах в посока Армения. Сега дойдохте тук и казвате: Ой, ние искаме да се върнем“, заяви Пашинян, цитиран от News.am.

Жената е помолила премиера да не повишава тон и да не ѝ размахва пръст, на което той е отговорил: „Ще говоря по-силно, не ме обвинявайте за случилото се“. Пашинян също така е призовал събеседницата си да не говори с „такова презрение“ за картата на Армения, която е държал в ръцете си.

Малко по-късно Пашинян се извини на жената. Той публикува видео в своя телеграм канал, в което споделя, че „не може да превъзмогне този момент“ и да сдържи емоциите си при разговор на темата, наричайки това голям пропуск. „Моля за прошка жената от Карабах и нейното дете и ги каня на нова среща“, написа той.

След като на Пашинян е съобщено, че пътничката се казва Армине Мосиян, той се обърна към нея по име и изрази надежда, че ще има повод да се срещнат отново и да разговарят спокойно.

„Бих искал този разговор да се състои; знам, че ще откажете и ще кажете няколко груби думи по мой адрес. Приемам това смирено, но ако изведнъж ви хрумне да се съгласите да поговорим спокойно и без емоции пред камера или телефон, знайте, че съм на ваше разположение и приемам поканата предварително“, каза той.

През есента на 2023 г. Азербайджан си върна пълния контрол върху Нагорни Карабах в резултат на бърза военна операция. Регионът, който началото на 90-те се провъзгласи за независима република Арцах, така и не получи признание от нито една държава в света, включително от Армения, под чийто фактически контрол се намираше дотогава. В резултат на азерската операция Арцах обяви прекратяване на съществуването си от 1 януари 2024 г.

Четири ирански дрона удариха Азербайджан, Баку готви ответни мерки.

🇦🇿⚔️🇮🇷 Азербайджан започна подготовка за ответни мерки, след като обяви, че четири ирански дрона са пресекли границата и са ранили четирима души в ексклава Нахичеван. Инцидентът засили опасенията от по-нататъшно разрастване на конфликта в Близкия изток.

„Няма да толерираме този непровокиран акт на терор и агресия срещу Азербайджан. Нашите въоръжени сили получиха инструкции да подготвят и приложат подходящи ответни действия“, заяви президентът Илхам Алиев по време на заседание на своя Съвет за сигурност.

„Готови сме да демонстрираме силата си срещу всяка враждебна сила – и в Иран не трябва да забравят това“, допълни той.

Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади отрече Техеран да е вземал на прицел Нахичеван.

„Ние не нападаме съседните си държави“, заяви той пред азербайджанската медия AnewZ.

Азерските власти съобщиха, че един дрон е паднал върху сградата на терминала на международното летище в Нахичеван, което се намира на около 10 км от границата с Иран. Друг дрон е паднал в близост до училище в близко село.

Единият от дроновете е бил свален от азерската армия, а друг е ударил граждански обект. Четиримата ранени са откарани в болница и са в стабилно състояние, съобщиха от здравното министерство на ексклава, граничещ с Армения, Иран и Турция, пред Ройтерс.

Кадри, проверени от Ройтерс, показват черен дим да се издига се близо до летището, и щети по остъкляването на покрива в сградата на терминала. Властите обявиха, че разследват вида на използваните ударни дронове.

 

Затваряне на въздушното пространство

Азербайджан обяви, че затваря въздушното пространство в южната част на страната за период от 12 часа след атаката и затваря граничните пунктове с Иран за всички товарни камиони, в това число транзитни пратки. Това на практика прекъсва един от най-кратките сухопътни пътища, свързващи Иран с неговия съюзник Русия.
Сухопътните граници на Азербайджан са затворени за пътници от 2020 г. и преминаване е възможно само със специално разрешение.

След като САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран в събота, повече от 1100 души са преминали от Иран в Азербайджан през ГКПП „Астара“ на Каспийско море, сподели източник, близък до властите в Баку, пред Ройтерс в сряда.

Азербайджан е водещ производител на нефт и газ, който изнася енергийни ресурси за Турция и Европа през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Всяка повреда на неговата инфраструктура може да доведе до още по-сериозно повишаване на глобалните цени на енергията.

Външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов осъди атаката в телефонен разговор с иранския си колега Абас Аракчи, заявявайки, че инцидентът нарушава международното право и допринася за „засилване на напрежението“ в региона.

Аракчи също отрече Иран да е атакувал Нахичеван и заяви, че ще проведе разследване, според изявление на иранското външно министерство.

Отношенията между Азербайджан и Иран вече са обтегнати заради засилващите се икономически, енергийни и военни връзки на Баку с Турция и Израел. Ескалиращата война между САЩ и Иран крие рискове от насилие между съседите.

 

Демография

В Иран живее многобройно население от етнически азери. Поради липсата на официални данни по етнически признак, тъй като преброяванията не включват въпрос за етническа принадлежност, оценките варират между 15 и 23 милиона души, което е равно на 16–24% от населението на страната.

За сравнение, населението на Азербайджан е около 10,4–10,5 милиона души, като етническите азери са около 90–95% от него. Това значи, че в самата Република Азербайджан живеят близо между 9,5 и 10 милиона азери, което е до два пъти по-малко от тези в Иран, макар точният брой да остава предмет на спорове.